Безопасност на движението по пътищата – Има ли резултати от по високите глоби

В тази статия ще намерите статистики и информация, публикувани в различни Доклади и статистики на Министерство на вътрешните работи “Пътна полиция“ за състоянието на безопасността на движението по пътищата. Целта е да се разгледат и сравнят различните доклади в контекста на Националната стратегия за подобряване на безопасността на движението по пътищата от различни периоди. Той включва статистика и тенденции на пътнотранспортните произшествия, влияещи фактори и области за въздействие. Накрая на статията, ще направя няколко извода на базата на разгледаните доклади, за това какво влияние оказват мерките които се предприемат, като повишаването на размера на глобите,и ограничението на скоростта.

ПРЕДГОВОР

През 2018 г. по пътищата на страната са регистрирани 6 684 тежки пътнотранспортни произшествия, вследствие на които са загинали 611 лица и са ранени 8 466 души. В сравнение с 2017 г. броят на ПТП намалява с 3.0%, този на загиналите – с 10.4%, а на ранените лица – с 2.5%. Най-голям остава броят на произшествията поради неправилни действия на водачите –
6 470, като 27.6% от тях се дължат на превишена и несъобразена скорост.
От общия брой пътнотранспортни произшествия през 2018 г. с най-голям относителен дял са: блъскане на пешеходец – 25.9%, и сблъскване между МПС – 33.2%. Броят на загиналите при пътнотранспортни произшествия през 2018 г. е най-голям през август – 78 души, или 12.8% от всички загинали, а най-малък е през февруари – 5.4%. В рамките на денонощието най-голям брой пътнотранспортни произшествия с фатален край са станали между 16 и 18 часа – 1 013 произшествия със 101 загинали. През 2018 г. в понеделник са регистрирани най-много пътнотранспортни произшествия с най-голям брой ранени и загинали лица – съответно 15.5% от общия брой на произшествията, 15.7% от всички ранени и 13.7% от всички загинали лица.

През 2019 г. по пътищата на страната са регистрирани 6 730 тежки пътнотранспортни произшествия, вследствие на които са загинали 628 лица и са ранени 8 499 души. В сравнение с 2018 г. броят на ПТП се увеличава с 0.7%, този на загиналите – с 2.9%, а на ранените лица – с 0.4%. Най-голям остава броят на произшествията поради неправилни действия на водачите –
6 517, като 28.3% от тях се дължат на превишена и несъобразена скорост. От общия брой пътнотранспортни произшествия през 2019 г. с най-голям относителен дял са: блъскане на пешеходец – 24.8%, и сблъскване между МПС – 33.3%. Броят на загиналите при пътнотранспортни произшествия през 2019 г. е най-голям през октомври – 82 души, или 13.0% от всички загинали, а най-малък е през април – 4.9%. В рамките на денонощието най-голям брой пътнотранспортни произшествия с фатален край са станали между 18 и 20 часа – 933 произшествия с 87 загинали. През 2019 г. в петъчните дни са регистрирани най-много пътнотранспортни произшествия с най-голям брой ранени лица – съответно 15.9% от общия брой на произшествията и 15.5% от всички ранени.
Броят на загиналите е най-голям в неделя – 18.0% от всички загинали лица, а най-малък – във вторник – 11.6%.

Или ако трябва да обобщим, по данни на МВР, през 2018 г. в страната са регистрирани 6 684 ПТП със 611 загинали и 8 466 ранени (6 478 леко и 1 988 тежко).

За сравнение през 2017 г. ПТП с пострадали лица са били 6 888 с 682 загинали, т.е. за 2018 г. се отчита намаление на ПТП с 204, а на загиналите със 71. За 2018 г. броят на загиналите водачи на леки автомобили е най-голям – 208 или 66,03% от 315 загинали водачи и 34,04% от всички 611 загинали участници в движението по пътищата през 2018 г.

Но аз предлагам да се върнем и по назад в годините,за да направим по реална преценка на базата на статистическите данни, и да видим има ли реални резултати от увеличаването на глобите и намаляването на разрешената скорост?

ЗАГИНАЛИ И РАНЕНИ УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА ПРИ ТЕЖКИ ПТП ПО ГОДИНИ

2020 г. – загинали 463 и ранени 7121 участници в движението по пътищата при 5710 тежки ПТП

2019 г. – загинали 628 и ранени 8499 участници в движението по пътищата при 6730 тежки ПТП

2018 г. – загинали 611 и ранени 8466 участници в движението по пътищата при 6684 тежки ПТП 

2017 г. – загинали 682 и ранени 8680 участници в движението по пътищата при 6888 тежки ПТП 

2016 г. – загинали 708 и ранени 9374 участници в движението по пътищата при 7404 тежки ПТП

2015 г. – загинали 708 и ранени 8971 участници в движението по пътищата при 7225 тежки ПТП

2014 г. – загинали 660 и ранени 8640 участници в движението по пътищата при 7012 тежки ПТП 

2013 г. – загинали 601 и ранени 8774 участници в движението по пътищата при 7016 тежки ПТП

2012 г. – загинали 601 и ранени 8193 участници в движението по пътищата при 6717 тежки ПТП

2011 г. – загинали 657 и ранени 8303 участници в движението по пътищата при 6698 тежки ПТП

2010 г. – загинали 775 и ранени 8080 участници в движението по пътищата при 6610 тежки ПТП

Загинали през 2009 г. – 901  души

Загинали през 2008 г. – 1061 души

Загинали през 1990 г. – 1567 души

Както се забелязва през 2020г. имаме намаление,което се дължи на драстичните мерки предприети във връзка със пандемията.

През останалите години ясно се вижда,че въпреки увеличенията в размерът на глобите, понижението в скоростта, както и други мерки които се предприемат, броя на произшествията остава почти не променен,като дори през по ранните години когато нямаше толкова големи по размер наказания, е видимо по малък???

Нека сега нека да разгледаме и други фактори,които оказват влияние;

Основни причини за ПТП

Поведение на участниците в движението

Според данните на статистиката човешкият фактор е сред основните причини за настъпване на пътно-транспортни произшествия, като за 2018 г. голямата част от регистрираните ПТП в България са докладвани като настъпили вследствие на човешка грешка.По изчисления на Европейската комисия, ако всеки водач на МПС проявява адекватно поведение – използва предпазен колан, спазва ограниченията на скоростта и правилата за движение, не шофира под въздействието на умора, стрес, разсейващи фактори, алкохол и/или наркотици, броят на загиналите по европейските пътища би намалял с над 12 000 души на година.

Основните групи нарушения в дейността на водача на превозно средство условно биха могли да се разделят на две:

Несъзнателни грешки

Тези грешки са свързани с недостатъчното ниво на определени качества от познавателната и/или психомоторната сфера на психиката на човек.

Те могат да бъдат:

• грешки, продиктувани от отклоняване на внимание, ненавременни реакции, неосъзнаване или неразпознаване на опасността, пропускане на белезите или индикациите за опасността;
• грешки, свързани с вземане на неправилно решение, поради незнание, неопитност или вследствие от стресова ситуация;

Съзнателни грешки

Това са грешки, при които е взето решение, при които водачът знае, че неговите действия могат да бъдат опасни за него и другите участници в движението, но не се съобразява с това. В основата на тези грешки са качества от личностната сфера на психиката, опита, знанията и уменията на водача.

От какво се формира поведението на водача

Умения на водача

В основата на несъзнателните и съзнателните грешки на водача са неговите възможности да бъде в съответствие с изискванията на дейността за управление на МПС – функция от неговата квалификация и личностни характеристики. За получаването на най-значимата информация както за самото МПС, така и за пътната обстановка, от значение са качествата на познанията – теоретични и практически, в т.ч. и придобитият опит.

Не по-малко важни са и личностните характеристики на водача, които обуславят протичането на био-химичните процеси в тялото, особено в условията на силен стрес. При управлението на МПС е особено важно и взаимодействието между така наречените централна и периферна част на зрителното поле. При начинаещи водачи това обикновено е информация от централното зрение с чести премествания и фиксации на погледа. С опита обаче, се наблюдава изместване в полза на периферното зрение.

Употреба на упойващи вещества

Употребата на алкохол и наркотични вещества е фактор за почти 25% от автомобилните инциденти в Европа, което води до загуба на около 9 000 живота всяка година.

Тези субстанции се абсорбират в кръвта бързо, засягайки тялото по много различни начини“

• нарушават концентрацията,
• намаляват видимостта,
• отнемат от времето за реакция и от контрола на движенията;
• могат да предизвикат еуфория и желание за поемане на риск;
• отслабват мускулите на тялото, което води до по-тежки физически последствия при евентуално настъпване на ПТП.

Много водачи неправилно смятат, че са в безопасност когато шофират със съдържание на алкохол в кръвта, което е под законовата граница, но всъщност рискът от попадане в пътнотранспортно произшествие нараства пропорционално с абсорбираното количество алкохол.

Подходящо обезопасяване

Предпазните колани и системите за обезопасяване на деца са предпазни устройства, предназначени главно за предотвратяване или минимизиране на наранявания, причинени вследствие на катастрофа. Те намаляват риска от нараняване с по-висока тежест, вследствие на пътно-транспортно произшествие.

Някои факти за коланите

• Коланите спасяват живот. Те са най-ефективното и най-евтиното пособие за безопасност на водачите и пътниците в превозните средства. Използването на предпазен колан може да повиши с 40-60% шанса за оцеляване след потенциално смъртоносна катастрофа
• Изчисленията показват, че коланите са спасили най-малко 300 000 живота и са предотвратили повече от 9 милиона травми из високо моторизираните държави през последните 25 години
• През последните 25 години, вследствие на повишената степен на използване на обезопасителни колани, смъртните случаи са намалели с 20% във Великобритания и Австралия, и с 25-30% в Германия
• В доста от високо моторизираните държави (европейски, САЩ, Япония) степента на използване на колани на предните седалки достига 80-90%, но съществуват и големи разлики, като в някои европейски страни тази степен е около 50-60%. По-рядко се използват коланите на задните седалки – често под 50%. Скорошно изследване на ЕС показа, че значително малцинство (20-34%) от водачите все още са съгласни с твърдението „Внимателният водач не се нуждае от колан“.

Рискови възрастови групи (нови/млади/възрастни водачи)

С особеностите на развитието на психичните функции могат да бъдат обяснени и статистическите данни за съществуването на няколко пика на произшествията в автомобилния транспорт на ниво ЕС – при млади водачи на възраст 20-25 г., при начинаещи водачи и при възрастни водачи с дългогодишен стаж. В световен мащаб ПТП са основната причина за смъртност сред младежите на възраст между 15 и 29 години. Процентът на смъртни случаи сред водачите на възраст между 15 и 24 години е два пъти по-висок от този сред поопитните шофьори. И рискът не е само за тях, когато млад шофьор загива при катастрофа, загиват и други хора (средно 1,3 души). Безспорно с всяка изминала година се изострят сетивата на световната общественост по отношение на пътната безопасност сред младите участници в движението, в частност към водачите. Пътният травматизъм е социален проблем от световен мащаб, преодоляването на който е от основните приоритети на водещите политически и социално – икономически международни организации.

Възрастните водачи

Около 13% от хората над 64 годишна възраст в България са шофьори, а според статистиката на регистрираните пътно-транспортни произшествия четири пъти е по-голяма вероятността те да загинат като водачи в инцидент на пътя. До 50-55 годишна възраст нарастването на опасността от произшествия обикновено се компенсира със стажа (опита), но след тази възраст това е по-трудно. Въпреки че няма специална уредба за участниците в движението по пътищата от тази възрастова категория, техните намалени физически способности изискват от тях да бъдат особено внимателни. В европейски мащаб, честотата на смъртните случаи при водачите над 75 години е повече от 5 пъти по-висока от средната, а процентът им на наранявания е 2 пъти по-висок.

Изводи;

Това което ясно се вижда от статистическите данни е, че кривата на произшествията през последните десет години остава видимо не променена, въпреки драстичното повишение на размера на глобите и ограниченията в скоростта.

Вижда се и това, че основните причини за пътно транспортните произшествия са – Уменията на водачите и техническото състояние на превозните средства.

Заключение;

Мерките които се предприемат до този момент са непълни и прилагането им има само наказателен характер спрямо водачите, като са в несъстоятелност да изпълняват превантивната функцията която имат. Единственото което се постига е увеличение на събераемостта и размера на глобите, и то без да се вижда тяхната обратна възвращаемост по състоянието на инфраструктурата.

Мерките които реално трябва да бъдат предприети, са повишаване на квалификацията както на младите така и на по опитните водачи, и затягането на контрола на техническите прегледи.